Животът е крайно несправедлив

Тия дни се наситих на простотии - честно. Писна ми от окуцели, осакатени, с подаващи се некролози от джобовете им баби в градския транспорт. Иде ми да ги забухам с бастуните им и с количките им (пълни с пресен лук и чесън). Човек не може да отиде да си свърши работата от такива. Тази сутрин особено от 18-ката, на която се качих от халите, заизлизаха всевъзможни старци и старици и то толкова много, че за момент ги помислих за зомбита, ама истински. Започвам да си мился, че тази линия съответства на русенската 16 и 10, където като влезеш смърди на гробища. Ужас. Направо някой път ще си изтърва нервите и ще опухам някой старик. Съжалявам предварително (макар и не особено).
Но за съжаление положението на улицата е също толкова отчайващо, като в трамваите. Аз понеже най-често си се мъкна с музиката в ушите по улиците и ми писна да ме спират хора, при все, че съм със слушалки, и да ми искат 50 стинки или 1-2 лева за 'лекарства' или 'защото имали да дават 20 лева на някой, който много щял да ги бие'. Ами да не се занимават с наркомани или дилъри. Аз ли съм им виновен. Никой не те спира вече да те пита колко е часа или какво е времето (хаха). Идиоти колкото искаш.
На всичкото отгоре ми се контузи титулявния вратар на FM-а и никак не съм щастлив. Сега ми пази някъв чифут, дето след всеки удар към вратата ставам все по-набожен. И на всичкото отгоре, за капак на всичко, както Тотнъм си водеха сладко с 2-0 на манчо, съдията-педераст даде абсолютно несъществуваща дузпа и то на тия селяци манчо туй им трябва и натикаха 5 гола на тотнъмци. Мамичката им проклета, че и муц тука ми се дърви с тия. Мисли си, че разбира от футбол. Сега си гледкам "Пълна лудница" и се опитвам да се успокоя, ама надали. То ще се чуе.